СЪРНА

СЪРНА (Capreolus capreolus L.,1758)

Най-често наименованието сърна се ползва като название на вида. Като термин обаче така наричаме и женското животно, докато мъжкият се нарича сръндак. Сърните от последната го¬дина наричаме приплоди или тазгодишни сърнета, а от предната година – миналогодишни (едногодишни, годинаци) сърнета. Често мъжките годинаци наричаме шилари (шиларчета).

Сърната е нежно и грациозно животно. Мъжките са с рога, а женските нямат рога и са малко по-дребни. Дължината на тялото е около 110-120 см, а теглото – 25-30 кг, рядко повече. Височината в холката е 70-75 см.

През лятото козината на сърната е червеникава, а през зимата – сиво-червена. Огледалото е бяло и различно по форма при двата пола (сн. 4, 5).Сърната е разпространена в Европа и Северна Африка. Не се среща в най-северните части на Скандинавието и Русия. У нас е повсеместна. Обитава както откритите пространства, осеяни с маломерни горички, така и всички планини до горната граница на гората.Сърната сватбува през лятото – от средата на юли до средата на август. Сръндакът избира някоя полянка или силно изредена площ в гората на равно място и я обозначава чрез маркировка със специфичната си миризма и характерния си бтрачен зов. Ревът на сръндака е различен от еленовия. Той е еднократно брецане, повтарящо се през определени интервали. Сърните не формират харем. Женската остава при сръндака, който си е избрала, и той я опложда след продължително преследване около някой камък, дърво или специфичен за местността белег. Преследването е в правилен кръг или елипса, ясно очертани на земята (т. нар. самодивски колела). Ако сръндакът догони женската, той я покрива, ако ли не – тя избягва и отива да си търси друг по-силен партньор. По този начин се извършва естественият отбор при сърната, без да има ожесточени брачни борби за елиминиране на слабите мъжкари, както е при останалите еленови.Първите рога на сръндачето израстват през ноември-декем-ври. Те са много къси – 1-1,5 см, и покриват пънчето като шапче. Наричат се копчета. Падат януари-февруари и веднага започва растежът на вторите рога. Те са без разклонения в повечето случаи или имат преден шип, а по-рядко и заден. В зависимост от броя на шиповете сръндачето се нарича: шилар, вилар или шестак. Рогата падат в края на есента – ноември-декември, а на силните сръндаци и през октомври. Следващите рога растат през зимата, а ликото обелват през април-май-юни.

Сърната ражда обикновено от 20 май до 20 юни две, едно и много рядко у нас по три сърнета. Само няколко часа след раждането им те вече следват майка си. Живеят заедно през цялото лято. По-рядко се събират по няколко май¬ки с приплодите си. През есента – октомври-ноември, се образуват по-големи стада – до няколко десетки сърни, които често наблюдаваме по откритите площи – ливади, поляни, селскостопански територии, заети с есенници.

Сърната има най-богат храни¬телен спектър от всички еленови. С най-голяма значимост за естестве-ното й изхранване в горските место-обитания са черната боровинка, къ¬пината, елата, житните треви, черве¬ната боровинка, дъбът, белият бор, смърчът, гъбите и т.н. (Колев И., 1983). В равнината сърната предпо¬чита люцерновите блокове и есен¬ниците, където намира достатъчно и изобилна храна. Видовият състав на храната й показва, че тя нанася и най-големи поражения на горските насаждения в случаите, когато запасите й са високи. Щетите в селскостопанските площи са минимални и нямат стопанска значимост.

Сърната има много естествени неприятели – всички представители на сем. Кучета, а малките сърнета се нападат и от сем. Порови – златка, бялка, черен пор, както и от едрите грабливи птици. Особено неблагоприятно въздействие на сърнешките за¬паси оказват вълкът, чакалът и скитащите кучета. Те и брако¬ниерството са основната причина за незавидното състояние на запасите на сърната у нас през последните години.Основен ресурсен вид дивеч в Европа. От европейските видове дивеч има най-пълноценно месо. Повсеместното й разп¬ространение позволява трофеят й да е достъпен за много ловци – нещо, което у нас осигурява само дивата свиня.

Ловен вид у нас, както и в целия си ареал. Ловуването на сръндаци – селекционно и трофейно – е разрешено от 1 май до 30 октомври, а на женски и приплоди – от 1 септември до 30 октомври.

Националният ни рекорд на трофей от сръндак е 184,05 точки. Добит е във Вълчи дол, Варненско.

Следи. Сърната има тясно и остро малко копито. Стъпката й е дълга 4 – 5 см и широка – 3 – 3,5 см. По големината и формата се отличава от еленовите. Крачката й в дирята е до 40 см, а отклонението – до 10 см.

error: Content is protected !!